Разговорник

bg В училище   »   uk В школі

4 [четири]

В училище

В училище

4 [чотири]

4 [chotyry]

В школі

V shkoli

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Къде сме? Де--и? Д_ м__ Д- м-? ------ Де ми? 0
D--my? D_ m__ D- m-? ------ De my?
Ние сме в училище. Ми - -ко--. М_ в ш_____ М- в ш-о-і- ----------- Ми в школі. 0
M--- -----i. M_ v s______ M- v s-k-l-. ------------ My v shkoli.
Имаме часове. Ми--а-мо-ур-к-. М_ м____ у_____ М- м-є-о у-о-и- --------------- Ми маємо уроки. 0
My-m-y--o-u-o--. M_ m_____ u_____ M- m-y-m- u-o-y- ---------------- My mayemo uroky.
Това са учениците. Ц- учні. Ц_ у____ Ц- у-н-. -------- Це учні. 0
T-- --h--. T__ u_____ T-e u-h-i- ---------- Tse uchni.
Това е учителката. Ц- в-и--л--а. Ц_ в_________ Ц- в-и-е-ь-а- ------------- Це вчителька. 0
Tse -c-y--l-ka. T__ v__________ T-e v-h-t-l-k-. --------------- Tse vchytelʹka.
Това е класът. Ц--к--с. Ц_ к____ Ц- к-а-. -------- Це клас. 0
T-e-klas. T__ k____ T-e k-a-. --------- Tse klas.
Какво правим ние? Що-м---об---? Щ_ м_ р______ Щ- м- р-б-м-? ------------- Що ми робимо? 0
S---- my ------? S____ m_ r______ S-c-o m- r-b-m-? ---------------- Shcho my robymo?
Ние учим. Ми в------. М_ в_______ М- в-и-о-я- ----------- Ми вчимося. 0
My vch---s-a. M_ v_________ M- v-h-m-s-a- ------------- My vchymosya.
Ние учим език. М- -ив-а-м---ов-. М_ в_______ м____ М- в-в-а-м- м-в-. ----------------- Ми вивчаємо мову. 0
M- vyvc--yemo-----. M_ v_________ m____ M- v-v-h-y-m- m-v-. ------------------- My vyvchayemo movu.
Аз уча английски. Я----ч-ю---глі-сь----ов-. Я в_____ а_________ м____ Я в-в-а- а-г-і-с-к- м-в-. ------------------------- Я вивчаю англійську мову. 0
YA-v-v-hay--a-hl------u-m--u. Y_ v_______ a_________ m____ Y- v-v-h-y- a-h-i-̆-ʹ-u m-v-. ----------------------------- YA vyvchayu anhliy̆sʹku movu.
Ти учиш испански. Ти--ивч--ш і------ку -о--. Т_ в______ і________ м____ Т- в-в-а-ш і-п-н-ь-у м-в-. -------------------------- Ти вивчаєш іспанську мову. 0
T---y-chaye-h-----nsʹ----ovu. T_ v_________ i________ m____ T- v-v-h-y-s- i-p-n-ʹ-u m-v-. ----------------------------- Ty vyvchayesh ispansʹku movu.
Той учи немски. В-н ви-ч----і-е---- -ову. В__ в_____ н_______ м____ В-н в-в-а- н-м-ц-к- м-в-. ------------------------- Він вивчає німецьку мову. 0
V-n-v--chay- -i---sʹk-----u. V__ v_______ n________ m____ V-n v-v-h-y- n-m-t-ʹ-u m-v-. ---------------------------- Vin vyvchaye nimetsʹku movu.
Ние учим френски. М- вивчаємо--ра---з-к- --в-. М_ в_______ ф_________ м____ М- в-в-а-м- ф-а-ц-з-к- м-в-. ---------------------------- Ми вивчаємо французьку мову. 0
My v--ch--e-o -----su-ʹku-m-vu. M_ v_________ f__________ m____ M- v-v-h-y-m- f-a-t-u-ʹ-u m-v-. ------------------------------- My vyvchayemo frantsuzʹku movu.
Вие учите италиански. В- ----аєте і-а----ь-- -о--. В_ в_______ і_________ м____ В- в-в-а-т- і-а-і-с-к- м-в-. ---------------------------- Ви вивчаєте італійську мову. 0
V- --vch-y-te ---liy-s-ku m-v-. V_ v_________ i_________ m____ V- v-v-h-y-t- i-a-i-̆-ʹ-u m-v-. ------------------------------- Vy vyvchayete italiy̆sʹku movu.
Те учат руски. В--и ви----ть р--ійську--ов-. В___ в_______ р________ м____ В-н- в-в-а-т- р-с-й-ь-у м-в-. ----------------------------- Вони вивчають російську мову. 0
Vony-v-vc-----ʹ ------sʹku-m-vu. V___ v_________ r________ m____ V-n- v-v-h-y-t- r-s-y-s-k- m-v-. -------------------------------- Vony vyvchayutʹ rosiy̆sʹku movu.
Да се учат езици е интересно. Ви-ч-т-----и-ці--во. В______ м___ ц______ В-в-а-и м-в- ц-к-в-. -------------------- Вивчати мови цікаво. 0
V-v-h--- -o---t--kav-. V_______ m___ t_______ V-v-h-t- m-v- t-i-a-o- ---------------------- Vyvchaty movy tsikavo.
Ние искаме да разбираме хората. Ми хо--м--ро---іт- ---ей. М_ х_____ р_______ л_____ М- х-ч-м- р-з-м-т- л-д-й- ------------------------- Ми хочемо розуміти людей. 0
My-k-oc---- r-z--it---yudey̆. M_ k_______ r_______ l______ M- k-o-h-m- r-z-m-t- l-u-e-̆- ----------------------------- My khochemo rozumity lyudey̆.
Ние искаме да разговаряме с хората. Ми хоч-мо с-іл-у---ися з--юдь--. М_ х_____ с___________ з л______ М- х-ч-м- с-і-к-в-т-с- з л-д-м-. -------------------------------- Ми хочемо спілкуватися з людьми. 0
M- --ochemo-s-i---v----ya-- l----m-. M_ k_______ s____________ z l_______ M- k-o-h-m- s-i-k-v-t-s-a z l-u-ʹ-y- ------------------------------------ My khochemo spilkuvatysya z lyudʹmy.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Ден на Родния език

Обичате ли родния си език? Тогава отсега нататък трябва да го празнувате! И то винаги на 21 февруари! Това е международният Ден на родния език. Той се празнува ежегодно от 2000 г. насам. Този празник е постановен от ЮНЕСКО. ЮНЕСКО е Организация на Обединените Нации (ООН). Тя се грижи за проблеми на науката, образованието и културата. ЮНЕСКО се бори за запазване на културното наследство на човечеството. Езиците също са културно наследство. Именно затова те трябва да бъдат защитавани, култивирани и разпространявани. Езиковото разнообразие се чества на 21 февруари. Изчислено е, че в света има около 6000 -7000 езика. Половината от тях, обаче, са заплашени от изчезване. На всеки две седмици по един език умира завинаги. А всеки език представлява една огромна съкровищница от знания. Знанията на народа на всяка нация се съхраняват в нейния език. Историята на всяка нация е отразена в нейния език. Опитностите и традициите също се предават в поколенията посредством езика. Поради тази причина, родният език е елемент от всяка национална идентичност. Когато един език умре, с него загиват не само думите. И всичко това се празнува на 21 февруари. Хората трябва да разбират значението на езиците. И трябва да се замислят какво могат да сторят, за да запазят езиците. Така че покажете на своя език, че е важен за вас! Например бихте могли да му направите торта? И да я украсите с красив надпис от захарно тесто. Написан на вашия "роден език", разбира се!
Знаете ли, че?
Босненският е южнославянски език. Говори се главно в Босна и Херцеговина. Използват го и групи от хора в Сърбия, Хърватия, Македония и Черна гора. За около 2,5 милиона души босненският е майчин език. Той е много близък до хърватския и сръбския. Речниковият състав, правописът и граматиката почти не се различават. Който говори босненски, може да разбира много добре сръбски и хърватски. Затова често се дискутира за статуса на босненския език. Някои езиковеди изразяват съмнение, че босненският е отделен език. Те твърдят, че той е само национална разновидност на сърбохърватския език. Интересни са чуждите влияния върху босненския. В миналото областта дълго време е принадлежала ту към Ориента, ту към Запада. Ето защо в речниковия състав се срещат много арабски, турски и персийски думи. Това всъщност е рядкост в славянските езици. Но пък прави босненския толкова уникален.