Разговорник

bg Разглеждане на града   »   be Экскурсія па горадзе

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42 [сорак два]

42 [sorak dva]

Экскурсія па горадзе

[Ekskursіya pa goradze]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? Ці-а---ыт- рын-к-п- няд--ля-? Ц_ а______ р____ п_ н________ Ц- а-к-ы-ы р-н-к п- н-д-е-я-? ----------------------------- Ці адкрыты рынак па нядзелях? 0
Tsі -dk-yty--yna- ---n---z-l-a-h? T__ a______ r____ p_ n___________ T-і a-k-y-y r-n-k p- n-a-z-l-a-h- --------------------------------- Tsі adkryty rynak pa nyadzelyakh?
Панаирът отворен ли е в понеделник? Ці-ад--ы-ы--ір--ш -- --н-дз---ах? Ц_ а______ к_____ п_ п___________ Ц- а-к-ы-ы к-р-а- п- п-н-д-е-к-х- --------------------------------- Ці адкрыты кірмаш па панядзелках? 0
Tsі a-k---y --rmash -a --ny-dz-l----? T__ a______ k______ p_ p_____________ T-і a-k-y-y k-r-a-h p- p-n-a-z-l-a-h- ------------------------------------- Tsі adkryty kіrmash pa panyadzelkakh?
Изложбата отворена ли е във вторник? Ц- ---рытая -ы-та-а -- аў-ор---? Ц_ а_______ в______ п_ а________ Ц- а-к-ы-а- в-с-а-а п- а-т-р-а-? -------------------------------- Ці адкрытая выстава па аўторках? 0
T-- -dkry-a-- v-stava-------orkak-? T__ a________ v______ p_ a_________ T-і a-k-y-a-a v-s-a-a p- a-t-r-a-h- ----------------------------------- Tsі adkrytaya vystava pa autorkakh?
Зоопаркът отворен ли е в сряда? Ц- -дкры-ы за-пар--п--сер-д--? Ц_ а______ з______ п_ с_______ Ц- а-к-ы-ы з-а-а-к п- с-р-д-х- ------------------------------ Ці адкрыты заапарк па серадах? 0
T---a-kryt- z-a---k pa -e---ak-? T__ a______ z______ p_ s________ T-і a-k-y-y z-a-a-k p- s-r-d-k-? -------------------------------- Tsі adkryty zaapark pa seradakh?
Музеят отворен ли е в четвъртък? Ці----рыты-м-зе---а ч-ц--рга-? Ц_ а______ м____ п_ ч_________ Ц- а-к-ы-ы м-з-й п- ч-ц-я-г-х- ------------------------------ Ці адкрыты музей па чацвяргах? 0
T-- adk--ty-mu--y pa -h---v-ar---h? T__ a______ m____ p_ c_____________ T-і a-k-y-y m-z-y p- c-a-s-y-r-a-h- ----------------------------------- Tsі adkryty muzey pa chatsvyargakh?
Галерията отворена ли е в петък? Ц-----р--ая га-ерэ---а-пя---ца-? Ц_ а_______ г______ п_ п________ Ц- а-к-ы-а- г-л-р-я п- п-т-і-а-? -------------------------------- Ці адкрытая галерэя па пятніцах? 0
Ts---d---t-y--g--e-ey- -- p-a-nі--ak-? T__ a________ g_______ p_ p___________ T-і a-k-y-a-a g-l-r-y- p- p-a-n-t-a-h- -------------------------------------- Tsі adkrytaya galereya pa pyatnіtsakh?
Може ли да се снима? Ці---звол--а-ф--а---фа----? Ц_ д________ ф_____________ Ц- д-з-о-е-а ф-т-г-а-а-а-ь- --------------------------- Ці дазволена фатаграфаваць? 0
Tsі ------ena -a--g-a-a-ats-? T__ d________ f______________ T-і d-z-o-e-a f-t-g-a-a-a-s-? ----------------------------- Tsі dazvolena fatagrafavats’?
Трябва ли да се плаща вход? Ці-т--б- ап-----ць -в-х--? Ц_ т____ а________ у______ Ц- т-э-а а-л-ч-а-ь у-а-о-? -------------------------- Ці трэба аплачваць уваход? 0
Ts--tr----a-l-ch-a-s’ ---kh--? T__ t____ a__________ u_______ T-і t-e-a a-l-c-v-t-’ u-a-h-d- ------------------------------ Tsі treba aplachvats’ uvakhod?
Колко струва входът? Кольк---аш--е ў--хо-? К_____ к_____ ў______ К-л-к- к-ш-у- ў-а-о-? --------------------- Колькі каштуе ўваход? 0
K-l’---k-s-t-e--vak--d? K_____ k______ u_______ K-l-k- k-s-t-e u-a-h-d- ----------------------- Kol’kі kashtue uvakhod?
Има ли намаление за групи? Ц--ёсць -кідк--д-- --уп? Ц_ ё___ с_____ д__ г____ Ц- ё-ц- с-і-к- д-я г-у-? ------------------------ Ці ёсць скідка для груп? 0
Tsі--ost-’ -k--k- ---a--r-p? T__ y_____ s_____ d___ g____ T-і y-s-s- s-і-k- d-y- g-u-? ---------------------------- Tsі yosts’ skіdka dlya grup?
Има ли намаление за деца? Ц----ц- ск--ка для--зя-е-? Ц_ ё___ с_____ д__ д______ Ц- ё-ц- с-і-к- д-я д-я-е-? -------------------------- Ці ёсць скідка для дзяцей? 0
Tsі -o-ts’ ---d-a -ly- -zyat---? T__ y_____ s_____ d___ d________ T-і y-s-s- s-і-k- d-y- d-y-t-e-? -------------------------------- Tsі yosts’ skіdka dlya dzyatsey?
Има ли намаление за студенти? Ці ------к-дка---- с-у-э--аў? Ц_ ё___ с_____ д__ с_________ Ц- ё-ц- с-і-к- д-я с-у-э-т-ў- ----------------------------- Ці ёсць скідка для студэнтаў? 0
Tsі--osts’-sk-dka --y--s-u------? T__ y_____ s_____ d___ s_________ T-і y-s-s- s-і-k- d-y- s-u-e-t-u- --------------------------------- Tsі yosts’ skіdka dlya studentau?
Каква е тази сграда? Што-гэт- з---уды---? Ш__ г___ з_ б_______ Ш-о г-т- з- б-д-н-к- -------------------- Што гэта за будынак? 0
Sht- g-t--za -u---a-? S___ g___ z_ b_______ S-t- g-t- z- b-d-n-k- --------------------- Shto geta za budynak?
Колко стара е сградата? К----і-га--- б-д----? К_____ г____ б_______ К-л-к- г-д-ў б-д-н-у- --------------------- Колькі гадоў будынку? 0
K--’kі g-dou---dynku? K_____ g____ b_______ K-l-k- g-d-u b-d-n-u- --------------------- Kol’kі gadou budynku?
Кой е построил сградата? Х---пабуд---- --ды---? Х__ п________ б_______ Х-о п-б-д-в-ў б-д-н-к- ---------------------- Хто пабудаваў будынак? 0
Kh-------d-va--b-dynak? K___ p________ b_______ K-t- p-b-d-v-u b-d-n-k- ----------------------- Khto pabudavau budynak?
Аз се интересувам от архитектура. Я -ік-ўлю---ар---эктурай. Я ц________ а____________ Я ц-к-ў-ю-я а-х-т-к-у-а-. ------------------------- Я цікаўлюся архітэктурай. 0
Ya--s--aul-us-----khіt-k--r--. Y_ t___________ a_____________ Y- t-і-a-l-u-y- a-k-і-e-t-r-y- ------------------------------ Ya tsіkaulyusya arkhіtekturay.
Аз се интересувам от изкуство. Я-ц--аў-юс--м-с-а-тв--. Я ц________ м__________ Я ц-к-ў-ю-я м-с-а-т-а-. ----------------------- Я цікаўлюся мастацтвам. 0
Y- t--k----u-y----sta-st-am. Y_ t___________ m___________ Y- t-і-a-l-u-y- m-s-a-s-v-m- ---------------------------- Ya tsіkaulyusya mastatstvam.
Аз се интересувам от живопис. Я ц----л-ся -ывапі--м. Я ц________ ж_________ Я ц-к-ў-ю-я ж-в-п-с-м- ---------------------- Я цікаўлюся жывапісам. 0
Y------aulyu--- z--v-p-s--. Y_ t___________ z__________ Y- t-і-a-l-u-y- z-y-a-і-a-. --------------------------- Ya tsіkaulyusya zhyvapіsam.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + беларуски (1-100) MP3 беларуски (1-100)

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!