Разговорник

bg В училище   »   be У школе

4 [четири]

В училище

В училище

4 [чатыры]

4 [chatyry]

У школе

U shkole

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Къде сме? Д-- мы? Д__ м__ Д-е м-? ------- Дзе мы? 0
D-- -y? D__ m__ D-e m-? ------- Dze my?
Ние сме в училище. М- ў-школ-. М_ ў ш_____ М- ў ш-о-е- ----------- Мы ў школе. 0
My-- -h-o-e. M_ u s______ M- u s-k-l-. ------------ My u shkole.
Имаме часове. У -а----ня---. У н__ з_______ У н-с з-н-т-і- -------------- У нас заняткі. 0
U n-s -----tk-. U n__ z________ U n-s z-n-a-k-. --------------- U nas zanyatkі.
Това са учениците. Г-та-в--н-. Г___ в_____ Г-т- в-ч-і- ----------- Гэта вучні. 0
G--a--u-hn-. G___ v______ G-t- v-c-n-. ------------ Geta vuchnі.
Това е учителката. Г-т- ----аў--ца. Г___ н__________ Г-т- н-с-а-н-ц-. ---------------- Гэта настаўніца. 0
Ge-a -a--a-nіt-a. G___ n___________ G-t- n-s-a-n-t-a- ----------------- Geta nastaunіtsa.
Това е класът. Г-т--кла-. Г___ к____ Г-т- к-а-. ---------- Гэта клас. 0
Geta-k-a-. G___ k____ G-t- k-a-. ---------- Geta klas.
Какво правим ние? Ш-- -ы ро--м? Ш__ м_ р_____ Ш-о м- р-б-м- ------------- Што мы робім? 0
S-to-m- ro--m? S___ m_ r_____ S-t- m- r-b-m- -------------- Shto my robіm?
Ние учим. М--в--ымс-. М_ в_______ М- в-ч-м-я- ----------- Мы вучымся. 0
M--------s-a. M_ v_________ M- v-c-y-s-a- ------------- My vuchymsya.
Ние учим език. Мы в---ч-е- м-ву. М_ в_______ м____ М- в-в-ч-е- м-в-. ----------------- Мы вывучаем мову. 0
My vyvu--a-m -ovu. M_ v________ m____ M- v-v-c-a-m m-v-. ------------------ My vyvuchaem movu.
Аз уча английски. Я -ыв-ч-ю а-г--й---- м-ву. Я в______ а_________ м____ Я в-в-ч-ю а-г-і-с-у- м-в-. -------------------------- Я вывучаю англійскую мову. 0
Ya vyv-c--y- --g--ysk--- m---. Y_ v________ a__________ m____ Y- v-v-c-a-u a-g-і-s-u-u m-v-. ------------------------------ Ya vyvuchayu anglіyskuyu movu.
Ти учиш испански. Т- выву-------п-нску- --в-. Т_ в_______ і________ м____ Т- в-в-ч-е- і-п-н-к-ю м-в-. --------------------------- Ты вывучаеш іспанскую мову. 0
T--vyv--h--s--і--an--u-u m-vu. T_ v_________ і_________ m____ T- v-v-c-a-s- і-p-n-k-y- m-v-. ------------------------------ Ty vyvuchaesh іspanskuyu movu.
Той учи немски. Ё- вы-уч-е -яме--------у. Ё_ в______ н_______ м____ Ё- в-в-ч-е н-м-ц-у- м-в-. ------------------------- Ён вывучае нямецкую мову. 0
E- vy-u---- nyame-s---- ---u. E_ v_______ n__________ m____ E- v-v-c-a- n-a-e-s-u-u m-v-. ----------------------------- En vyvuchae nyametskuyu movu.
Ние учим френски. Мы --ву-аем-фр--ц-зск-ю -ову. М_ в_______ ф__________ м____ М- в-в-ч-е- ф-а-ц-з-к-ю м-в-. ----------------------------- Мы вывучаем французскую мову. 0
M- -y-----em--rant-uzs--yu--o-u. M_ v________ f____________ m____ M- v-v-c-a-m f-a-t-u-s-u-u m-v-. -------------------------------- My vyvuchaem frantsuzskuyu movu.
Вие учите италиански. Вы -ывуч---е--тал--нск-- м-в-. В_ в________ і__________ м____ В- в-в-ч-е-е і-а-ь-н-к-ю м-в-. ------------------------------ Вы вывучаеце італьянскую мову. 0
Vy --v-------- -ta---an-k--u--ov-. V_ v__________ і____________ m____ V- v-v-c-a-t-e і-a-’-a-s-u-u m-v-. ---------------------------------- Vy vyvuchaetse іtal’yanskuyu movu.
Те учат руски. Яны вы--чаю-- ---ку--мов-. Я__ в________ р_____ м____ Я-ы в-в-ч-ю-ь р-с-у- м-в-. -------------------------- Яны вывучаюць рускую мову. 0
Y--y -yvuc--y-t-- r-sk-y--m-vu. Y___ v___________ r______ m____ Y-n- v-v-c-a-u-s- r-s-u-u m-v-. ------------------------------- Yany vyvuchayuts’ ruskuyu movu.
Да се учат езици е интересно. В--уч-ц--мов- ціка-а. В_______ м___ ц______ В-в-ч-ц- м-в- ц-к-в-. --------------------- Вывучаць мовы цікава. 0
V--uc-a-s’-mo-y -sіkava. V_________ m___ t_______ V-v-c-a-s- m-v- t-і-a-a- ------------------------ Vyvuchats’ movy tsіkava.
Ние искаме да разбираме хората. М- х---- -аз-м-ц- --д--й. М_ х____ р_______ л______ М- х-ч-м р-з-м-ц- л-д-е-. ------------------------- Мы хочам разумець людзей. 0
My k--cha- --zu-e-s’ -yudze-. M_ k______ r________ l_______ M- k-o-h-m r-z-m-t-’ l-u-z-y- ----------------------------- My khocham razumets’ lyudzey.
Ние искаме да разговаряме с хората. Мы-хоча- ра---ўл-ць - л-д-ь-і. М_ х____ р_________ з л_______ М- х-ч-м р-з-а-л-ц- з л-д-ь-і- ------------------------------ Мы хочам размаўляць з людзьмі. 0
M- -hoc-am raz-a----t-’-z-lyud-’-і. M_ k______ r___________ z l________ M- k-o-h-m r-z-a-l-a-s- z l-u-z-m-. ----------------------------------- My khocham razmaulyats’ z lyudz’mі.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + беларуски (1-100) MP3 беларуски (1-100)

Ден на Родния език

Обичате ли родния си език? Тогава отсега нататък трябва да го празнувате! И то винаги на 21 февруари! Това е международният Ден на родния език. Той се празнува ежегодно от 2000 г. насам. Този празник е постановен от ЮНЕСКО. ЮНЕСКО е Организация на Обединените Нации (ООН). Тя се грижи за проблеми на науката, образованието и културата. ЮНЕСКО се бори за запазване на културното наследство на човечеството. Езиците също са културно наследство. Именно затова те трябва да бъдат защитавани, култивирани и разпространявани. Езиковото разнообразие се чества на 21 февруари. Изчислено е, че в света има около 6000 -7000 езика. Половината от тях, обаче, са заплашени от изчезване. На всеки две седмици по един език умира завинаги. А всеки език представлява една огромна съкровищница от знания. Знанията на народа на всяка нация се съхраняват в нейния език. Историята на всяка нация е отразена в нейния език. Опитностите и традициите също се предават в поколенията посредством езика. Поради тази причина, родният език е елемент от всяка национална идентичност. Когато един език умре, с него загиват не само думите. И всичко това се празнува на 21 февруари. Хората трябва да разбират значението на езиците. И трябва да се замислят какво могат да сторят, за да запазят езиците. Така че покажете на своя език, че е важен за вас! Например бихте могли да му направите торта? И да я украсите с красив надпис от захарно тесто. Написан на вашия "роден език", разбира се!
Знаете ли, че?
Босненският е южнославянски език. Говори се главно в Босна и Херцеговина. Използват го и групи от хора в Сърбия, Хърватия, Македония и Черна гора. За около 2,5 милиона души босненският е майчин език. Той е много близък до хърватския и сръбския. Речниковият състав, правописът и граматиката почти не се различават. Който говори босненски, може да разбира много добре сръбски и хърватски. Затова често се дискутира за статуса на босненския език. Някои езиковеди изразяват съмнение, че босненският е отделен език. Те твърдят, че той е само национална разновидност на сърбохърватския език. Интересни са чуждите влияния върху босненския. В миналото областта дълго време е принадлежала ту към Ориента, ту към Запада. Ето защо в речниковия състав се срещат много арабски, турски и персийски думи. Това всъщност е рядкост в славянските езици. Но пък прави босненския толкова уникален.